В света на паяците
Само като чуят думата „паяк” много от нас потръпват. И въпреки, че тези насекоми не са вредители, а самите те унищожават вредителите и могат да бъдат разглеждани като вид естествен инсектицид, те не са по-симпатични за хората, много от които просто пищят при вида им и бягат надалеч.
Истина е, че за повечето от нас те са всичко друго, само не и красиви божи създания, но за природата и за околната среда тези паякообразни имат същото значение каквото имат и всички други животински видове. И ако не изпитвате чак толкова силен страх, хубаво би било просто да хванете неканения гост и да го пуснете навън.
ПОЛЗАТА ОТ ПАЯЦИТЕ
Ако намерите паяк в дома си първоначално може да сте леко шокирани, но е хубаво да се знае, че тези насекоми обичат да се хранят с мухи, комари, молци и др. пазейки, по този начин, дома ви от истинските вредители. В допълнение трябва да се подчертае, че дори и селското стопанство има полза от паяците, тъй като благодарение на тях там използват по-малко химически препарати за контрол на множеството вредители по различните растителни култури.
От друга страна, паяковата коприна е един твърде интересен, естествен материал и от 80-те години насам много изследователите се опитват да разгадаят загадките свързани с нея. Нишката на паяковата мрежа е тънка като бръснач и е 5 пъти по-устойчива на скъсване от стоманата! Например, въже с диаметър 1 mm, изработено от този материал, може да носи човек с тегло 80 кг. А преди няколко години на пазара се появи и първата масово произвеждана дреха от синтетична паякова коприна - есенно-зимно яке, което е много леко и здраво.
Изследователите проявяват и силен интерес към отровата на тези насекоми. Анализирайки отровата на почти всички известни видове паяци те установиха, че милионите активни съставки, съдържащи се в тези токсини, могат да бъдат полезни при лечението на заболявания на човешката мускулатура и на нервната система.
ОПАСНОСТИТЕ
Както вече споменахме, по принцип паяците не са вредители - като хлебарките, комарите, кърлежите и други подобни насекоми. Те не обичат нашите храни, не ги развалят; не произвеждат алергени и не разпространяват болести.
От многото различни видове само няколко паяка представляват реална опасност за хората. Тарантулата, например, има измамната слава на най-опасния паяк, въпреки че нейната отрова е по-слаба, например, от тази на „черната вдовица”, фуниеобразният паяк и на паякът „отшелник” (Loxosceles reclusa), който е най-смъртоносният и, следователно, най-опасен от всички видове паяци.
По принцип, паяците хапят единствено, когато се чувстват застрашени. Ухапванията остават незабелязани, тъй като повечето видове причиняват малко или почти никакво увреждане с ноктите си провокирайки съвсем слаби кожни реакции - като възпаление, леко подуване или сърбеж. Тези ефекти, обаче, варират значително в зависимост от вида на паяка, който ви е ухапал. Във всички случаи, и най-вече от съображения за безопасност, засегнатото място трябва да се дезинфекцира и при несигурност относно вида на насекомото да се потърси лекарска помощ.
Страдащите от алергии трябва да бъдат по-внимателни, тъй като инжектираната отрова на някои паяци може да причини алергични реакции, подобни на ужилванията от други насекоми.
Интересното, обаче, е че много по-добре познат и широко разпространен проблем, свързан с паяците, е самият страх, който ние – човеците – сме си изработили към тях. В Европа, например, около 35% от хората страдат от арахнофобия: засегнатите лица реагират със страх и изпадат в паника само от вида на насекомото. Има случаи, в които хора са развивали тахикардия, съпътствана от пристъпи на изпотяване или задух. И това се случва в регион, където е почти изключено да срещнете наистина опасен паяк …
ОПИСАНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКИ
До момента са известни 46 000 вида, но изследователите са убедени, че все още не са открити всички видове паяци.
Жизнен цикъл
Всеки вид паяк е различен, но всички те имат един и същ жизнен цикъл и се развиват на три етапа: от яйце до паяче и накрая до възрастен паяк.
Разгледани детайлно тези етапи показват и някои различия при отделните видове насекоми, но по същество всички те са много сходни, както са сходни и брачните ритуали на паяците.
Чифтосване: За да не бъдат взети за плячка, мъжките трябва да ухажват женските паяци с особено внимание. Заблудата, че след чифтосване мъжките биват изяждани е невярна: повечето женски паяци не се хранят с партньорите си.
След чифтосването женските съхраняват сперматозоидите докато се подготвят за снасянето на яйцата. Първата задача е изграждането на сак от паякова коприна за съхраняване на яйцата, който трябва да е здрав и устойчив на атмосферните влияния за да може успешно да опази бъдещото потомство. Едва след това яйцата биват оплождани и поставени в малката торбичка. В зависимост от вида, женският паяк снася от няколко до няколкостотин яйца.
Яйцето: Паячето ще се излюпи няколко седмици по-късно, но в зависимост от климатичната зона яйцата в торбичката могат и да хибернират. Някои видове паяци оставят яйчната торбичка на сигурно място и предават бъдещото поколение на съдбата, докато при други майката пази торбичката, докато малките се излюпят. Женската на паякът „вълк” (Lycosa tarantula) дори носи торбичката със себе си докато яйцата са готови да се излюпят, след което я отхапва и освобождава новородените. Интересното при този вид е и това, че майката носи потомството на гърба си до 10 дни.
Паячетата: Те приличат на родителите си, но при излюпването си са много по-малки. Веднага след това малките се разпръсват пълзейки, но има и видове, които отлитат. Ентомолозите наричат това „балониране”: паячетата се изкачват на някой клон, или на друго по-високо място, обръщат се по гръб и изхвърлят от коремчетата си копринени нишки, които вятърът отнася заедно с тях самите. По този начин някои видове могат да прелетят до ново, сравнително близко място, но има и паяци, които могат да преодолеят много големи разстояния.
Докато не пораснат и екзоскелетът им не се оформи напълно малките паячета са много уязвими. След 5 до 10 линеения повечето видове са напълно развити. При някои видове мъжкият паяк е напълно развит още при напускането на яйчната торбичка, докато женските паяци – които са винаги по-големи от мъжките - се нуждаят от повече време за узряване.
Възрастният паяк: Веднъж развил се напълно, паякът се счита за възрастен и готов за чифтосване. Обикновено женските живеят по-дълго от мъжките, които често умират след чифтосването (причината за смъртта им зависи от вида). Повечето видове паяци живеят от една до две години, но и в това отношение нещата варират силно, в зависимост от вида.
Тарантулите, например, се радват на необичайно дълъг живот: женската може да живее до около 20 години.
Анатомия
Всички паякообразни имат устни части, наречени хелицери и осем крака.
Родът Araneae се отнася до насекомите-паякообразни, които плетат мрежи. Те имат две основни части на тялото наричани цефалоторакс и коремче. Цефалотораксът е съставен от очи, челюстни нокти, устна част, отровни жлези и е частта от тялото, към която са прикрепени краката. Коремът съдържа копринените плетящи жлези (органите, които изхвърлят копринената нишка), сърцето, храносмилателните органи и копринените жлези, които произвеждат материала.
Повечето видове паяци имат осем очи разположени в два реда от по четири очи в права или дъгообразна линия. В зависимост от семейството, или вида паяк, очите функционират само като светлинни рецептори разграничаващи деня от нощта, но някои видове са развили едно по-остро зрение с възможност да възприемат и разграничават някои цветове. Като цяло броят, размерът и разположението на очите е различно и това помага много при идентифицирането на съответния вид паяк.
В края на устните части са разположени два зъба с отвор на всеки връх, през които паякът може да инжектира отрова в плячката си.
В задния край на коремчето паякът има четири или шест паякови жлези, през които преминават копринените нишки. Там са разположени и редиците от конуси, през които бива изхвърляна и коприната, с която паякът плете мрежи, опакова яйцата си в сакче и маркира пътя, по който може да се върне в своето скривалище
ПРЕВЕНЦИЯ С БИО КИЛ или КЛИЙН КИЛ
Ако присъствието на паяци у дома ви, или наоколо, ви притеснява и сте решили да ги държите надалеч можете да приложите един от нашите специализирани продукти – БИО КИЛ или КЛИЙН КИЛ - които могат да бъдат използвани и за превенция. Обработвайте всички ъгли, пукнатини, скрити места, и т.н., където тези насекоми обичат да се крият и живеят веднъж на 2-3 седмици и окончателно ще се освободите от тяхното присъствие.
Продуктите, описани по-горе, могат да се използват и в случай на изостряне на проблема. В зависимост от размера на паяка, унищожаването му може да отнеме от няколко секунди до минути.
ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА ПАЯЦИТЕ
„Лято за бабите“: В немскоговорящите европейски страни наричаме златната есен „лято за бабите “ (в буквален превод от „Altweibersommer“). Дължим този термин на паяците: често можем да видим множество фини паякови нишки носещи се във въздуха и напомнящи дългите бели коси на нашите баби. Всъщност това са летящите нишки на малките паячета, тръгнали да опознават света („балониране“).
Паякови битки: В продължение на векове японците тренират бойни паяци. Така наречените „паякови турнири” се провеждат веднъж годишно, като за целта паяци-оси биват улавяни и обучавани в „самурайското бойно майсторство”. Този вид паяци имат здрав външен скелет, който може да се сравни с броня; имат осем крака, осем очи и възприемат заобикалящата ги среда с онова, което наричаме „чуваща коса“, т. е, мъхът по краката им. За оръжие им служат отровните нокти, с които те инжектират и отравят плячката си. Женските са особено подходящи са тези турнири, тъй като боевете съответстват на естественото им, териториално поведение. Това са безкръвни битки и рундът се счита за изгубен, когато един от двамата бойци успее да пререже влакното, по което противникът се катери за да го нападне. След турнира паяците се освобождават. Според японците, тази традиция би трябвало да поддържа високия дух на самурайските воини.
Паяците като храна: Паяците са ценен източник на протеини на много места по света. В Камбоджа, например, хрупкавите пържени тарантули се считат за вкусен деликатес. Индийските племена в района на Амазонка увиват тарантулите в бананови листа и ги пекат директно на огън. Паяците присъстват и в кухнята на редица страни, като Мексико, много африкански страни и Австралия. Май е време за обяяяд….!
Би могло да се каже, че наравно с пчелите паяците са може би едни от най-интересните, едни от най-полезните насекоми и съвсем правилно никой не ги класифицира като вредители. Тяхното присъствие не създава хигиенни проблеми, и ние не разполагаме с данни за предаването на каквито и да било болести чрез паяците.
Там където няма опасност от появата на отровни паяци и при отсъствие на алергични реакции към ухапвания от паяци, тези осемкраки същества би трявало внимателно да бъдат изнасяни навън. Във всеки друг случай, и особено в условията на появила се напаст от паяци, използвайте БИО КИЛ или КЛИЙН КИЛ
